В това дълбоко и трогателно философско изявление, Камю поставя основния въпрос: струва ли си да се живее? Ако човешкото съществуване няма значение, какво може да ни предпази от самоубийство? Както твърди Камю, ако няма Бог, който да придаде смисъл на живота ни, хората трябва сами да поемат тази цел. Това е нашата 'абсурдна' задача, като Сизиф, който вечно търкаля своя камък нагоре по хълма, докато неизбежността на смъртта постоянно ни засенчва. Написана по време на най-мрачните дни на Втората световна война, "Митът за Сизиф" (Le Mythe de Sisyphe) аргументира за приемане на реалността, която обхваща бунт, страст и, преди всичко, свобода.