Когато Луис Карол започна да пише "Ловът на Снарка" през 1874 година, той вече беше на 42 години, точно като "анонимният" герой на поемата, Месарят. Въпреки това, Карол самият беше "известен". Той преподаваше математика в Колежа на Христо, Оксфорд и беше написал двата "Алиси", които вече го направиха много популярен сред децата на неговото време. Но новата му книга не беше предназначена да има същото въздействие, поне от самото начало: тя вече не беше роман, а поема, която не само нямаше дете като централен герой, но дори не се отнасяше към света на децата. Приказката беше заменена от странно приключение, където всичко, което едно дете можеше да възхищава, беше рядкост, докато най-мрачната ирония преобладаваше, където възрастните могат да се потопят в дръзки интерпретации.