Можеш ли да обичаш някого, когото никога не можеш да докоснеш?
Стела Грант обича да има контрол - въпреки че нейните напълно неконтролируеми дробове са я изпращали в болницата и извън нея през по-голямата част от живота ѝ. В този момент, най-важното, което Стела трябва да контролира, е да се държи далеч от всеки или всичко, което може да предаде инфекция и да застраши възможността за трансплантация на дробове. Шест фута разстояние. Без изключения.
Единственото нещо, което Уил Нюман иска да контролира, е да излезе от тази болница. Той не се интересува от своите лечения или от новото клинично изпитание. Скоро ще навърши осемнадесет и тогава ще може да изключи всички тези машини и наистина да види света, а не само болниците му.
Уил е точно това, от което Стела трябва да се държи далеч. Ако той дори диша върху Стела, тя може да загуби мястото си в списъка за трансплантация. Всеки от тях може да умре. Единственият начин да останат живи е да стоят далеч един от друг. Но изведнъж шест фута не изглеждат като безопасност. Изглеждат като наказание.
Какво ако могат да си върнат поне малко от пространството, което техните счупени дробове са им отнели? Дали пет фута разстояние наистина ще бъде толкова опасно, ако спре сърцата им да се разбиват също?