През 1884 г. Хенри Джеймс представя своето есе "Изкуството на художествената литература". Взимайки като повод едноименния текст, който е представил няколко месеца по-рано един маловажен викториански писател, Уолтър Безант, той обобщава модерните начини, с които романът разполага, за да създаде "илюзията" за реалност.

С обичайния емпиричен подход, който имат занаятчиите, когато се отнасят до въпроси на работата си, той защитава протеичната жанрова идентичност на романа, която му позволява да се справя с "миадите форми, които реалността приема".

В продължение на много години съвременният роман следва ориентацията, която Хенри Джеймс искаше да му даде. И за още повече, оценяващите роман възпроизвеждаха, било съзнателно или несъзнателно, оценъчния кодекс, установен от това есе.

Съвременният читател е призван, дори само за да избегне скуката, да разбере Изкуството на художествената литература като пример за превръщане на един текст от индивидуален манифест в обща декларация на принципи и накрая в културен паметник.