Заглавието на този том -от съответното есе, което съдържа- не препраща към хуманистично вдъхновена психопедагогика, нито към укор на злоупотребата с деца. За фройдистката представа, напротив, ударът в междуперсоналната среща става средство за да тече капилярното течение на желанието. Ударът излиза от "рая" на удоволствието или от "ада" на несъзнаваното, и става онази хитра игла, която, развивайки кълбото на садомазохистичните фантазии, ще изтъче искането за любов между децата и родителите.

Така че не можем да не се запитаме дали физическият контакт, който предполага побоя, може да се обозначи по нов начин в нашите педагогически възприятия и в концепцията за човешката интерфейси по принцип. В есетата на тома нарцисизмът, фетишизмът, мазохизмът и други отклонения или извращения, както би казал тогава Фройд - думи, които са преминали в логосферата на масовата култура, обозначаващи безболезнени и елегантни типове поведение -, се разглеждат с цялостното си сексуално, конфликтно и, неизменно, фатално натоварване.

“Когато човек види отношението на обичащите родители към децата си, трябва да разпознае в него възраждането и възпроизвеждането на собствения им, отдавна оставен, нарцисизъм. Критичният знак на преувеличение, който вече сме оценили като нарцистичен отпечатък при избора на обект, доминира, както е известно, в тази емоционална връзка. Така възниква натрапчивост да придаваме всички благосклонности на детето - нещо, което зрителната наблюдение не би позволила, да покрием и забравим всички негови дефекти, нещо свързано, разбира се, с отричането на детската сексуалност.” (Зигмунд Фройд)