Запознанството ни с Диос беше малко необичайно. Беше зима, спомням си, и бях излязъл на разходка, когато изведнъж видях една птица, кукувица, да седи на клон на ниско дърво и да ме гледа с големите си очи. Беше мокра от дъжда и трепереше от студ. Взех я в обятията си, без да знам, че това е самият Диос, превърнат в птица. Така започна всичко. Прекарахме няколко години сгодени. Всъщност, триста. За хората това изглежда много, но за нас, безсмъртните, е приблизително като една човешка седмица. Сватбата се състоя на един склон на Китайрон. Диос от радост хвърляше мълнии наляво и надясно и плашеше овчарите и стадата им, които пасеха малко по-нататък.