Всемогъщият човек, завоевателят на тази малка планета в безкрайната вселена! Това невероятно на вид същество, което притежава величието и смелостта да предизвиква: Дай ми място да стъпя и земята ще поместя. Неведомото, колкото и да е ужасно и призрачно, не го спира, не го разочарова. Може би го изпълва с трепет и страх, но винаги е било и остава неговото видение.

През пътеките на най-необузданата фантазия той се опитва да доближи и изследва това неизвестно. Със сънища, пророчества и символи ще се опита да го обясни, тогава и в древността, между пещерите. Малките мисли на ума, искри, които примигват на тъмния хоризонт на разума, помагат да се правят примитивни сравнения и да се извеждат заключения.

Силата на кръвожадните звяра го впечатлява. Впечатлява го и хитростта на слабите, за да оцеляват. Слаб и той търси начини за надмощие. Може би тогава, за първи път, той обърна поглед към небето и първичната му мисъл откри първата истина. Беше величието и безгрижието на птиците, които летяха свободно и в безопасност, докато долу бушуваше жестоката война за оцеляване.

И така, небето! Тук трябваше да се насочи. Към това безкрайно, кристално синьо, хаотично и изпълнено с мистерии небе. Едно желание, което засяде дълбоко в него и се превърна в неконтролируемо порив, който се предаваше от поколение на поколение. Изкачване и търсене на всичко, което беше най-високо около него. Да намери изгубения рай с прохладните цветни градини, там горе, по небесните и непристъпни планини. Да се взре в Земята и да я прегърне, владетел и всемогъщ, точно както боговете.

Страшните богове с човешките страсти и слабости, които самият човек създаде по образ и подобие на себе си и ги настани там горе. Много пъти в хода на Историята тези рая бяха завладявани. С хиляди трудности, усилия и жертви те станаха негови. Задъхан и изтощен човекът достигаше там. Щастие и безкрайна радост го следваха.

Но, малко траеше тази еуфория. Тя се губеше, когато откриваше, че боговете бяха изчезнали. Те бяха отлетели по-далеч с белите коне на собствената си фантазия. Бяха си тръгнали за други, по-красиви рая и новият опит отново започваше. Но и тези стъпала на новото завоюване бяха добри. Нови хоризонти се отваряха, по-чисти, по-блестящи. Постепенно табутата и страховете се разрушават. Постепенно боговете ставаха по-близки и дружелюбни.

(...) [Извлечение от текст за представяне на издател или издание]