Епир е място, което устоява. Природата тук, дори и без нас, извършва чудеса всяка минута. Пейзажът, непоклатим от времето и недокоснат от човешката лудост, съставлява вид святост, която може да бъде усетена, обходена и видяна.
Никос Десилас, чрез колекционерския си труд от 180 страници и 174 цветни фотографски документа, е обходил, усетил и видял с очарование този друг Епир на мита, самотата и специфичната красота. Неговите снимки, технически безупречни, допълнително оживяват от автентична емоция, която никога не се изражда в туристически сантименталитет.
Текстовете са на Христофор Милионис. Цялата идея, мисля, съдържа елемента на връщането към родната земя, на нейното отново завръщане. Десилас снима Епир и поглежда от Мургкана и Тзумерка онзи участък, който отдавна е изпитван. Когато родините се разпокъсват на парчета, тогава идват творците, за да заздравят раните. Те са единствените, които могат, но и имат правото да го направят.
