Битката за Гърция, която преди четиридесет и две години разруши като светкавица надеждата в мрака на един катастрофален война, принадлежи изключително на войника, който я е изживял ден след ден, на онзи, който е тръгнал към фронта усмихнат, с възгласи, с единственото съзнание за националния дълг като р剝фея и като щит.
Само онзи, който се е изправил, един срещу шест и по-късно един срещу десет, срещу могъщия и въоръжен враг, без второ мислене, без противоречия, без оплаквания, без страх, с единствено възнаграждение похвалата на победата, притежава привилегията на историческото оправдание.
Тази публикация представлява съставка, основана на горепосочените размишления. Тя е плод на три години упорито и систематично изследване в частни архиви и колекции, в библиотеки и музеи в Гърция и чужбина, в печата на епохата. Първостепенно обаче е антология от ценни лични свидетелства, под формата на писма от фронта и от задната част, военни дневници, устни спомени.
Историята тук не се описва. Тя се пише.
