Свети Йоан Златоуст е този, който ни показа "височината на смирението". Той самият беше смирен - буквално смирен - и живя тази добродетел, дори в изгнание. Затова той може да ни насочи перфектно към смирението чрез своите текстове, защото "Господ благоволява в такива души". Това е "най-голямата добродетел от всички", без която всяка друга добродетел губи своя смисъл. Всички светии, особено апостол Павел, живяха смирението до крайна степен. То е "най-голямата защита, непробиваема крепост, непобедима кула", но същевременно и "непреодолимо изцеление за душата". [...] (от предговора на първото издание)