Ако грешката на брат ти може да бъде публична и очевидна, трябва да я оправдаеш с любов и братство и да кажеш, че Бог е позволил на този брат да падне в тази грешка, защото други добродетели са скрити в него, за да ги защити, или ако е имал този недостатък за кратък период от време, това е, за да го държи по-смирен в собствените му очи и дори с презрението на другите да принесе някакъв плод на смирение и да угоди повече на Бога, и така неговата печалба ще бъде по-голяма от загубата му. Ако, отново, грехът на някого не е само очевиден, но и голям и идва от упорито сърце, не го съди, а бягай с ума си към страшните съдби на Бога и ще видиш там други хора, които, докато преди са били в голямо престъпление, са достигнали големи мерки на святост чрез покаяние, и други, отново, които, докато преди са били в най-висока степен на съвършенство, са паднали в най-жалък бездън.
Затова винаги стой със страх и трепет, повече за себе си, отколкото за когото и да било друг. И бъди сигурен, че всички тези добри думи, които ще кажеш за ближния си и радостта, която ще почувстваш за него, са плод и резултат на Светия Дух. Обратно, всяко презрение и арогантно осъждане и клевета на ближния ти идват от нашата злоба и от дяволско подстрекателство.