"За мен е голямо благословение да стана монах".
На тази фраза очите му се напълниха със сълзи. Седяхме двамата в двора на Св. Иоан Предтеча в Есекс, Англия, последният ден преди заминаването ми и той ми даваше последните си съвети за пътуването ми в Гърция.
Той описа трудностите, които ме очакват, както се беше случило и на него, но не можеше, както казваше, да си представи живота си без ризата. Очите му бяха пълни със сълзи.
Хванах с дясната си ръка лявата маншета на ризата му, леко я размърда и точно каза това: "Тази черна и почитана риза не бих я разменил дори с кралската порфира! Тук, под тази износена риза, се крие един Бог!"