Една селска къща с най-красивата черешова градина в района е на ръба на фалит и разруха.

Почти безразличните собственици от средната класа не правят нищо, за да я спасят от продажба. Те губят любимия си роден дом и всичко, което могат да направят, е да го гледат и да си спомнят... Преживявайки детските си спомени, копнеейки за старите приятни моменти, танцувайки, смеейки се, флиртувайки...

Нищо не ги кара да съжаляват за решението си, дори когато чуват силните удари на брадвите, които секат любимите им черешови дървета. Антон Чехов, чрез своето произведение, изобразява постоянния упадък на ежедневието в Русия от 20-ти век, но дава нотка на надежда за бъдещето и прави точна прогноза за последвалата революция.

"Черешовата градина", най-голямото постижение на натуралистичното движение в съвременния театър, е последната пиеса на Чехов. Тя е написана и преработена, когато авторът е бил терминално болен и принуден от туберкулозата си да живее в по-мек климат в Ялта, на Черно море, на около седемстотин мили от Москва. [...]

Въпреки бавното създаване на произведението, напредъкът на Чехов в драматургията на "Черешовата градина" предполага абсолютна увереност в това, което прави. Струва си да се отбележи промяната на обстановката от акт към акт, движението от къщата навън, към имота (може да се каже, към града, който се очертава на хоризонта) и обратно към къщата; и в къщата, от стаята на нежните спомени, детската стая, към други стаи, по-неутрални, и обратно към детската стая. Наред с тези видими промени, Чехов използва темата за времето и сезоните, преминавайки от студа на пролетта, който предвещава топлината на лятото, към студа на есента, който предвещава зимата. Тук лиризмът на "Чайка" се появява отново в драматургията на Чехов. [...]

(откъс от текста: J. L. Styan, "Черешовата градина", от неговата книга "Чехов в изпълнение", Cambridge University Press, 1971)