Византия или Градът на Константин (Константинопол), „новият Рим“ на източната империя, трябваше да стане от началото на 4-ти век столицата на византийската или средновековната гръцка империя, която беше предназначена да играе доминираща роля в историческото развитие на народите и нациите на югоизточния средиземноморски басейн в продължение на около единадесет и половина века, докато малко след средата на 15-ти век една друга велика сила, османските турци, идвайки от Изтока, замениха византийската империя в тази критична област.

През дългия си период византийската империя успя да оцелее сред безброй външни заплахи от Запад, Север и Изток и сред множество вътрешни смутове. Паралелно с това успя да създаде една велика самодостатъчна култура и цивилизация, с удивителни постижения в литературата, науката и изкуствата.

Основните характеристики на тази уникална култура не бяха само древногръцкото и елинистичното наследство и гръко-ортодоксалната християнска традиция, но и проникновените социални, институционални, икономически и културни промени и реформи, които предизвикаха постепенно трансформиране на късно римската държава в явно средновековна гръцка държава.

Началото на византийската империя открива историята на средновековния хелинизъм, докато окончателното й падение съвпада с зората на новия хелинизъм през трудните векове на османското господство.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]