Книгата на Никола Уайт е книга, която се фокусира върху някои от най-централните въпроси на философията на Платон, на проблемите на познанието и метафизиката, които се появяват в различни форми в платоновите произведения.

В това отношение книгата на Уайт е амбициозно произведение. Това, което я прави ценна, е фактът, че авторът успява не само да идентифицира основните въпроси, които Платон разглежда в дискусиите на отделните диалози, но и да подчертае причините, поради които се приемат различни подходи в всеки диалог.

Чувствителността на Уайт към философските проблеми го води да проследи движението на мисълта на Платон от Евтифрон до Теаит, отвъд разделенията на ранен, среден и късен, които често се налагат върху неговото произведение. Осветлява смелостта на платоновото начинание, но също така изтъква и незадоволеността на Платон, която го подтиква да пише следващото си произведение.