Кой родител не иска да има добри отношения с децата си? Кой предпочита да направи дома си казарма и да издава ежедневни заповеди? Кой доброволно допуска децата си да го маневрират?

Но: кой родител е научен да различава действието от деянието? Кой го е научил да признава грешките си пред децата си, без да чувства, че стойността му намалява? Кой е израснал с разбиране, че няма „добри“ хора, които правят само „добри“ дела, нито „лоши“, които правят само „лоши“? Че „доброто“ и „лошото“ са съставни части на човешката природа?

Всички родители имат добри намерения, но никога не са имали подготовката за демократично възпитание.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]