„Всички родители ще се съгласят, че удовлетворителната подготовка за живота изисква отговорност. Малко обаче знаят как да я отгледат. Обикновено се смята, че трябва да 'научим' отговорността. Инструментите, които се използват за това обучение, обикновено са наказанието, наградите и подкупването. Но тези методи обикновено не постигат целта си, защото отговорността не 'се учи'. Трябва да я дамe на детето и да го оставим да научи как да я управлява.
1. Не правете вместо детето това, което то може да направи само. Това правило често се нарушава от родителите, които поставят високи цели и третират децата си, сякаш са неспособни да постигнат тези цели. Когато едно дете за първи път научава да поема отговорности, може да не удовлетворява изискванията на възрастния. Не обръщайте внимание на резултата, а на усилието.
2. Посветете време на практиката (в подходящия момент). Много от усилията, които полагаме за да отгледаме отговорността, не успяват, защото не сме избрали подходящия момент. Най-лошото време за упражняване на дете е, когато има конфликт и ограничени времеви рамки. Най-доброто време е, когато има спокойствие и достатъчно време.
3. Искате; не изисквайте! Обикновено, когато изискваме нещо от децата, намаляваме желанието им да помогнат. От друга страна, когато искаме тяхното съдействие, подчертавайки нуждата, която имаме от тази помощ, и способността на децата да помогнат, правим искането си по-привлекателно.
4. Използвайте естествените и логични последствия. Когато едно дете отказва да изпълни задълженията, които са изцяло негова отговорност, родителят трябва да спре с думите, да се оттегли от бойното поле и да остави детето да понесе последствията от безотговорността си. Когато децата научават да приемат отговорността, те започват да се радват на факта, че са отговорни. Те придобиват увереност и усещат, че заслужават.“ [Извадка от текста на задната корица на изданието]
Брой страници
302
Корица
Меко
Година на публикуване
2009
Издател
THymari