МОЯТА МЪЛЧАЛИВА ЯБЪЛКА е поетичен преглед на едно потресаващо събитие, което се е случило в някое село в Мания, преди един и половина века. Историята ми я разказа музикалната изпълнителка Димитра Трипани, като ми поиска да подготвя текст, с който да взаимодейства нейната музика в „представлението на звука“, което подготвяше.

Опитах се да мисля и да чувствам както (възможно) са мислили и чувствали всички хора, замесени в драмата на 19-ти век, толкова далечна, но и толкова близка: момичето, което се осмели да обича един чуждоземец, извън брака, бащата, майката, братята ѝ, по-малкият брат с несмелия си отказ, (единствено за един ден) съпругът ѝ, чужденецът, самото село на драмата.

Микросоциumm на селото в Мания, така както е организирано от нормите и традицията си, от обичаите или по-скоро „естествения“ патриархат, не е изцяло маниатска, а и критска и ксиромиритска – и ирландска, например. Навсякъде жената „принадлежи на баща си и на мъжа си“, собственост и жертва, машина, която безмълвно произвежда всичко, сред които и деца.

Реших веднага да разделя словото на различни уста, на различни гласове. Така че чрез спора им да бъде илюстрирана по-подробно една ужас, която трябва да бъде „обсъждана“, за да може да бъде контролирана. Ужас обаче, който много трудно „се обсъжда“. Не за да бъде тълкуван, е богохулство да считаме тълкуването ѝ за лесно, а поне да бъде укротен или изгонен. И поезията, откакто свят светува, има най-близка връзка с изгонването и магията.

ПАНТЕЛИС БУКАЛАС

ПАНТЕЛИС БУКАЛАС е роден през 1957 година в Лесини, Месолонгио. Завършва Денталната школа в Атина. През периода 1987-1990 г. е редактор на страница за литературна рецензия в вестник „Първата“. От декември 1990 г. и в продължение на следващите двадесет години редактира страницата за книги всяка сряда в „Катимерини“, където пише ежедневно.

Той е коректор и редактор на издания. Беше постоянен сътрудник на списание „Гражданин“ (както и на Двуинституционния гражданин) от 1978 г. до прекратяването на издаването му. Статии и преводи на древногръцки поезии са публикувани и в списанията „Думата“, „Дървото“, „Ново ниво“, „Технологични игри“, „Галера“, „Списание на книгите“, „Поетичен“, „Карта“ и др.

От 1980 г. е публикувал в издателство „Агра“ поетичните книги: Алгоритъм, Излетът на Евдокия, Вътрешният пантера, Сигнали на приятността, Човекът на съдбата, Кога платанът, и Глаголи (Държавна награда за поезия 2010 г.), том есета и литературни рецензии с заглавие Вероятно.

Той преведе елинистичния Евтихия на Бион Смилнейски, стихотворенията от тома „Евтихийна реч. Древногръцки надгробни епиграми“ и „Симпозиумни епиграми“ на Палатинистата антология, които са публикувани всичките от „Агра“. Той също така е превел „Ахарнаните“ на Аристофан за Националния театър (2005), „Агамемнон“ на Есхила за ДΗΠΕΘЕ Агринио (2005), „Троянките“ на Еврипид за Театъра на новия свят (2010), „Циклопа“ на Еврипид и „Циклопа“ на Теокрит за Фестивала в Атина и Епидавър (2017), „Тествираните“ на Аристофан за Фестивала в Атина и Епидавър (2018) и „Ифигения в Аулида“ за Държавния театър на Северна Гърция (2019).

Стихотворенията му са преведени на италиански, испански, френски, полски, английски, албански и арабски. През 2014 година, в контекста на поредицата „Гръцки поети“ на „Катимерини“, той бе редактор на томовете с творбите на К. П. Кавафи, Георгиос Сеферис, Манолис Анагностакис, Андреас Емпирикос и Никос Ангонопулос (въведение и антологизиране).

В издателство „Агра“, в поредицата „Започвам да пиша... Есета за народната песен“, са публикувани неговите изследвания „Когато глаголът става име: „Обичам“ и силата на поетичния език на народните песни (Държавна награда за есеистика-критика 2017) и „Кръвта на любовта: Желанието и убийството в народната поезия“, докато се подготвя и третият том на поредицата, озаглавен „Цервената уста целунах...: Пътуването на целувката и любовта като изразяване на крайност“.

ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ОБЛИЦАТА: JOSEPH BEUYS, Beak, 1961

СНИМКА НА АВТОРА: Христос Бокорос