Когато Одисеят се представи на Полифем като „никой“, гениалността на Омир не позволи на циклопа да се учуди или да се поколебае. Единственият начин, по който едно чудовище може да разбере другото, е да го усеща като нищо.

Автосаботажът на Одисея се доказа спасителен за хитрия цар на Итака, но и за гръцката култура, която по никакъв начин не може да разбере другия като нищо. Този „никой“, който изключва упадъка на другия в нищо, става цел на живота на отшелниците в пустинята.

С пролетта в близост, като образ на Бога, започва новата велика одисея на завръщането на Его-то в Итака чрез възраждащия „никой“. Това ново пътешествие на човека следим, като четем в тази книга на Стелиос Рамфос неосъществимите слова на свети старци.

Намираме истинския си аз, когато пътуваме като „никой“ между Его-то и Другия.