Няма да говоря, използвайки термини на технокритиката, защото не съм критик, нито имам симпатии към критиката. Няма да говоря като естет, защото естетиката е антипоетична и, произлизаща от рационализиращите елементи на ума, вместо да остри, съществено, заглъхва сетивата.

Няма да говоря като философ или социолог, както е модно да правят днес хора, напълно неразбиращи тези специализирани науки, защото философията и социологията, както и политиката, нямат отношение към поезията и живописта, когато самото им провеждане не е действително поетичен акт.

Ще говоря само като почитател на Николаос Енгонопулос, великия наш поет и художник, за да му изкажа похвалите си и за да му върна с емоционални проекции дълбоко разтърсващите вълнения, които винаги ни дарява неговата поезия.

Погледнете го. [...] [...] Николае Енгонопуло, грубият кратер на Елбасан и мека зелена дантела на Босфора, поздравявам те албански, с дясната си ръка пред сърцето, и с топлата си длан, протегната паралелно на всяка земя, по която стъпвам.

Текстът на Николаос Енгонопулос или чудото на Елбасан и Босфора е публикуван за първи път в списание Тетради, брой 3, декември 1945. Лекцията за Никос Енгонопулос е дадена на 13 февруари 1963 г. по повод на Изложба на произведенията на Никос Енгонопулос, в Атинския Технологичен Институт (АТИ) от 6 до 18 февруари 1963 г. В края на тази лекция Андреас Емпирикос прочете горния текст-похвала на Тетрадия.

Следва текст на отговорността от почетния поет. Редакцията на текстовете е направена от Георги Ятроманолак, който подписва и постскрипту с заглавие 'Ангелите в Рая говорят на гръцки'.