Ролята на поета е да използва наследството както на митологията, така и на утопията и да усили действията им в живота, чрез езика на метафорите. Върховната функция на поета е да направи мистерията явна чрез метафорите. (Никола Калас)

Никола Калас или Никос Калаамарис или Никитас Рандос (1907-1988) е изумителният случай на един революционен гръцки поет и мислител, който започва от редовете на левицата в списание "Пратеник" и е един от първите сюрреалистични поети и остър критик в Гърция през 30-те години. Заминавайки през 1938, той публикува "Пожарни огнища" в Париж среди сюрреалистите и Андре Бретон, а по-късно заминава за Ню Йорк, където е тясно свързан с цялото движение на модерността в изкуството от 50-те, 60-те и 70-те години. В Гърция се завръща спорадично през 80-те години.

Неговите търсения - от ионските философи до Витгенщайн и от португалския ренесанс и Йеронимус Бош до сюрреализма и американската авангард - го правят уникален случай на гръцки мислител, чиято чуждестранна работа след 1938 - на френски и английски - остава непозната в Гърция. Основни теоретични негови произведения: "Foyers d`incendie" (1938), "Art in the Age of Risk" (1968 - "Изкуството в епохата на риска", Агура 1997), "Icons and Images of the Sixties" (1971), "Surrealism Pro and Con" (1973), "Transfigurations" (1982).

Целта на тази книга е да извади от мълчанието на много десетилетия проблематиката, която прониза критическото произведение на Калас и да задълбочи темите й. Калас живя в период, в който поезия без критика не се възприема. В опит за интерпретация на западната култура, той започва от Сирос, Атина и Санторини, в непрекъснато движение на запад, което го премества от Марсилия в Париж и от Париж в Лисабон и Ню Йорк.

Четейки един друг Калас от този, когото познаваме чрез критиките му на гръцки, до края на 30-те години, или поезията му, която не спира да пише през целия си живот на майчиния език, установяваме, че текстовете му, в авангарда всеки път, в периода, когато са написани, продължават да представляват радикална форма на модернистка мисъл, която, преди да настъпят постмодерните оценки, изгражда мост с бъдещите начини на възприемане на нещата.