Помня как малък седях там на бордюра на Пророк Илия и гледах към хоризонта, протягах малките си ръце, за да прегърна Света, да го направя свой!
Исках веднага да порасна! Исках да пътувам много, исках някое красиво момче да ме прегърне и да ме целуне, без да знам тогава колко бързо, колко силно и колко пълно ще се случват всичко това в живота ми!

„Тази книга, която държиш в ръцете си, приятелю мой, не е роман, написан с много въображение. Не е литературна книга, която е излязла на пазара, за да бъде критикувана или осъждана. Това е просто моят живот, както го преживях, както го почувствах с моя характер, който е или добър, или лош, или морален, или неморален, той е мой, и го нося от деня, в който се родих и с него ще умра.
Може би, като го прочетеш, ще ме съжалиш. Може би ще кажеш „Боже, тази бедничка“, или дори ще ме завиждаш за голямото разнообразие, което имаше в живота ми. Във всеки случай, каквото и да почувстваш, бъди сигурен за едно: всичко, което прочете, е чистата истина. Написано с прости думи, ако ти е по-удобно, с по-цветисти, ако искаш, или глупаво, ако ти харесва.“