През 1847 г. султанът Абдул-Меджид (1839-1861) желае да реконструира храма Света София и специално поканва италиано-швейцареца Гаспаре Фосати (1809-1883), "архитект на двора" в Санкт Петербург, който притежава голям опит от разкопките в Помпей, Посейдония (Паестум) и други италиански некрополи.

Гаспаре, заедно с брат си Джузепе, завършват работата за две години, използвайки над осемстотин работници. Напуканите сводове се ремонтират, желязни вериги се поставят на основите им за заздравяване, а известните мозайки, които били покрити с мазилки от времето на Мохамед II, се почистват и възстановяват.

Гаспаре Фосати добавя архитектурни елементи (като трона на султана, който е защитен с позлатена решетка), комбинирайки турското рококо с византийската колонада. Работите по възстановяването са запечатани в цветни акварели и публикувани през 1852 г. в Лондон в албум с заглавие "Света София в Константинопол, както наскоро е възстановена по заповед на Н.в. султан Абдулмеджид".