Практически неизвестен досега на българската публика, Лестън Хейвънс представлява уникална фигура в американската психотерапевтична мисъл. Тази книга, неговата първа, издадена на български, представя психотерапевтичната практика като дълбока човешка връзка, базирана на приемане и контакт, условия за създаване на безопасно място, в което човек може да съществува.

„Наскоро размишлявах за начина, по който гледаме на живота и хората, начина, по който се разбираме един друг и как влияе един на живота на другия. Това, което намеквам, е, че двете основни преживявания в отношенията между хората са усещането за сходство и усещането за разлика. Как можем да се наслаждаваме не само на сходствата, но и на разликите си? Първо, трябва да преодолеем изненадата, която те ни причиняват. Всъщност, ако вземем предвид начина, по който сме устроени, те не би трябвало почти изобщо да ни изненадват. Обърнете внимание, че дори дълбоко в нас има разлики, които преживяваме като конфликти. След това, като добри учени и хуманисти, трябва да направим експеримента да се поставим на мястото на другия, сякаш е част от себе си, с която не сме съгласни. Може да се наложи дори да се упражняваме в това за трудни опити като брака. Онези, които го въплъщават в практика, ще се изненадат как животът на другия се отваря пред всеки от нас. Същото важи и за клиничната практика, особено с параноидни и мегаломански хора. Последният въпрос е: Има ли нещо друго? Страстта, разбира се. И безопасността. Но те обикновено са временни и често водят до разочарования. Целта е да изградим устойчив живот и да го споделим, особено с тези, които обичаме.“ ЛЕСТЪН ХЕЙВЪНС. [Извадка от текста на задната корица на изданието]