В осмата и последна книга на Историите Тукидид описва събитията, станали през годините 413 - 411. Започва описанието с реакцията, която е предизвикана в Атина след унищожението на флотата ѝ и на изобщо експедиционния корпус в Сицилия, а също и последствията, които това имаше за града, както по отношение на вътрешните му работи, така и в поведението и настроението на всички гърци, независимо дали те са били неутрални или съюзници на Атина.
Споменава се също и за поведението на съюзниците на Спарта и самата Спарта, която сега е възвърнала увереността си и се е надявала, че може да победи Атина и да стане водещата сила на цяла Гърция. Но най-голямото последствие, както по отношение на вътрешните работи на Атина, така и в цялостната провеждане на войната, беше намесата на Персия.
Следователно става въпрос за лабиринт от събития на военно и политическо ниво с препратки към много личности не само от Атина, но и от Спарта, дори и от Персия, които кроят заговори, предават и разкриват цялото опустошение на политическия живот на Атина по това време. Въпреки това можем да включим тези събития в три раздела, които, разбира се, не са независими, а винаги в тесна връзка помежду си, така че човек може да смята, че Тукидид разглежда една тема: Преходът в Атина след 100 последователни години на демократично управление.
Тази представа се укрепва от факта, че единственото доминиращо лице е Алкивиад, който вярва, че само така ще отвори пътя за връщането си в Атина.
Брой страници
540
Корица
Твърда корица
Година на публикуване
2011
Издател
Zitros
