В противовесиe на повечето от големите си успехи, които представляват изблик на личен лиризъм, Уилямс пише Розата на гърдите, произведение, което е по-комично, но все още с много автобиографични елементи.

Целта му е да изгони проблемите на американското общество и най-вече, напора на маккартизма, увеличаването на женските неврози и тревогата на малките буржоа за социално израстване.

Затова той създава произведение, което, стъпвайки на стъпките на етнографията, продължава със стандартна интерпретация на природните явления, за да стигне до иларотрагичен психограм.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]