Развитието на медицинското наказателно право е толкова активно, че на това поле възникват много въпроси, които засягат както науката, така и съдебната практика. Един от тези въпроси, който предизвиква особено внимание, е съгласието на пациента за всяка терапевтична намеса от неговия лекар.

Целта на този труд е да се демонстрират подобията и разликите между германското и гръцкото право във връзка с проблематиката на съгласието на пациента и информираността му от лекуващия лекар относно медицинското му състояние.

Въпреки това, проблемите и трудностите в клиничната практика са много големи. В обобщение, може да се каже, че правото на личностна идентичност и самоопределение на пациента трябва да бъде уважавано. Съгласието на пациента трябва винаги да бъде задължително, за да се позволи на лекаря да пристъпи към терапевтична намеса (операция, лечение).

Волята на пациента трябва да има предимство пред неговото здраве, а законодателят трябва да защити тази автономия. В същото време, доверието между лекаря и пациента трябва да остане непокътнато. Свързаният закон трябва да служи на всички горепосочени нужди, за да се справи с проблемите и трудностите, които възникват във връзка със съгласието на пациента и задължението на лекаря да го информира относно медицинското му състояние.