«...Моят собствен живот има величие. Защо ли? Живея точно така, сякаш играя. Играя главна роля в спектакъл, който никога не свършва. Какво повече е религията? Един театър, в който вярваш дълбоко. Шамани, пророци, театрални актьори, жонгльори, аз... Ще пия малко, възвърнах се… Тук можеше да е моят грот. Човекът от пещерата, първото огнище... Огънят липсва, но го имам тук... И тези бутилки, моята библиотека. Библиотека-бутилница. Модерно олтарче с бутилки. Кой би могъл да го е направил? Пикасо, Ернст, кой?...».