Истинската функция на епифизата, третото око, на тази мистериозна жлеза, е била предмет на наблюдение и изследване от философи и духовни мистици в древността, а също и от съвременни учени. Древните гърци вярвали, че епифизата е свързващият елемент между Царствата на Мисълта.

Епифизата е част от схема, която превежда всички визуални съобщения, получени чрез ретината. Това се дължи на факта, че епифизата е единствената жлеза в тялото, която съдържа светлочувствителни клетки, което прави ендокринната жлеза светлочувствителна. Тя се активира от светлината и контролира различните биоритми на тялото. Работи в сътрудничество с хипоталамуса, който е регулатор на различни състояния на тялото, като жажда, глад, сексуално желание и биологичния часовник, който определя процеса на стареенето ни.

Събуждането на епифизата дава усещането за натиск в основата на мозъка, което е резултат от съединението с по-висока честота. Следователно, епифизата или шишковидната жлеза е антената на човешкото тяло. Това е органът, който улавя и записва енергийните промени на интензивността на светлината, геомагнитните полета, електрическото зареждане на атмосферата, барометричните налягания, температурата и т.н. на външния свят и модифицира и регулира секрецията в зависимост от тези промени.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]