Чарлз Райнхард не е нито психолог, нито философ, нито историк, нито поет - въпреки познанията си в тези специфични области и своята чувствителност, той винаги остава филолог от голям калибър в най-съществения смисъл на думата. Именно като филолог той се занимава с въпросите на поезията, философията и историята, тъй като те се въртят около оста на психологията. Платон, Омир, Херодот и Тукидид - четирите стълба на есетата в този том - бяха в това отношение преди всичко психо-пратеници, създатели и оформители на цели светове, слушатели и изразители на дискурса на душата. "Какво е тази душа? Никаква наука, никакво претендиране за добродетел не я покрива, тя не е нито психологическа, нито теологическа, нито метафизична концепция: тя е същността на борбата, фитилът, който запалва битката. Тя има своите стари съдби и своите нови нужди, в нея лежат спящи величия, които човек едва може да си представи, докато също така рискува да ги загуби; понякога тя се е изправяла пред велики неща, но зад нея също така има големи страхове... тя е древната, духовно възродена душа на елинизма." [Откъс от текста на задната корица на изданието]