Психофизиологията е амбициозна наука, която се опитва да избегне капаните на теориите на поведението, както и на психоанализата. Опитвайки се да свърже материалната природа на света с съзнанието на човека, тя е задължена да стъпи на единствената твърда основа за изследване на човешкото поведение — самия мозък.

Мозъкът не е просто материална маса с определен обем и тегло, а безкраен лабиринт от функции, в интерпретацията на който често са се изгубили водещи представители на философията и науката. Въпреки това, през последните десетилетия е имало удивителен напредък в науката за изучаване на мозъка, който е органът на мисълта и волята.

Новите знания за функционирането на мозъка често правят наивни мненията, че външната реалност се отразява автоматично в мозъка и в нашата мисъл. Научните напредъци в невропсихологията и психофизиологията, както и в методите на когнитивните науки, създават оптимизма, че техните открития ще могат по-добре да отговорят на нерешените въпроси за природата на човека и за формирането на съзнанието им.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]