Травматичният опит от 1989 г., разпадането на СССР, Маастрихт, Еврозоната, Пакта за стабилност и Еврото са знакови събития на поражението на политическата и социална левица, която губеше битки, символи, части от историята си.

Без съответстваща на борбите си лидерство, без рефлекси, неспособна да интерпретира обстановката и да предприеме инициативи, остава буквално назад от събитията.

Освен това, наложеното Меморандум е цялостен и дългосрочен план за колониално управление, който лишава страната от елементарна автономия и национален суверенитет. Ако някога пожелае да ги възстанови, ще е неспособна да го направи, тъй като материалното, духовното и институционалното съдържание на този суверенитет ще е било иззето. Става дума за една празна обвивка!

В контекста на предстоящия многогодишен Меморандум и изборите, много хора говорят за единството на левицата. Те твърдят, че днешната левица или ще сътрудничи програмно и изборно, за да отрази постоянното "управление" на Меморандума, или вече няма смисъл да съществува.

Ако настояваме за обединителна дейност на левицата и демократичната партия, знаейки, че това представлява противоречие "в самата същност", е защото за първи път нашата родина преминава през такава катастрофа. Става дума за напълно извънредна историческа ситуация.