Островите с голям, среден и малък размер обграждат територията на Гърция. Ролята им през средновековния период се определя от размера им, производствените им възможности, местоположението им в мрежите, разстоянието им от бреговете и приноса им за отбраната или функционирането им като убежища в моменти на нападения.
Натискът, на който са подложени, е аналогичен на оценката на тези параметри от страна на претендентите за завоеватели. След това е релефът на територията на Гърция, основен фактор за политическата раздробеност на гръцкия свят в античността. Римското владичество, а и византийското, не са унищожили това разнообразие, тъй като населението на изолираните планински райони, които покриват 3/4 от територията на Гърция, точно население, което по правило не участва в научната традиция и администрацията, се появява с различна степен на възприятие и адаптация към кодексите, произтичащи от центъра.
Става въпрос за релеф, който не благоприятства контрола на общото население, контрол, който е съсредоточен основно в зони на отбранителен и финансов интерес. Защото, въпреки обширната и доста специализирана административна мрежа, държавата изглежда контролира главно търговските центрове, производственото низинно пространство, достъпните за служителите си райони.
Историческата функция на области с планински населени места, които снабдяват равнината и града с продукти, но и с човешки ресурс, обременен от особени нагласи, по правило не се регистрира в източниците. Обаче в историческия разказ, тяхното присъствие и функция са очевидни в по-широката съставка на средновековния гръцки свят, с отзвуци, нюанси и традиции, които стигат до нашето време.
