«Защо нямаме и ние безсмъртна душа?», попита тъжната малка русалка. «Бих дала с удоволствие и трите стотици години от живота си, за да стана човек дори само за един ден и да имам надеждата, че някога ще позная щастието на този великолепен, отвъд звездите свят».

«Дори да не го мислиш», отговори баба й. «Ние вярваме, че сме в по-добра съдба и много по-щастливи от хората».

«Но така ще умра», извика малката русалка, «и като морска пяна никога няма да мога отново да чуя музиката на вълните или да видя красивите цветя или червеното слънце. Има ли нещо, което мога да направя, за да спечеля безсмъртна душа?».