Този том съдържа текстове, които се отнасят до правосъдието, т.е. съдебната система, като свързано и организирано цяло от законодателни институции, с които се упражнява едната от трите функции на държавата: съдебната.

Той също така съдържа текстове, отнасящи се до служителите на правосъдието: съдиите, прокурорите и адвокатите, с практиките, поведението и нагласите, чрез които правосъдието се прилага и съдебната система функционира.

Текстовете в тома са изключителни. Те представляват изключения от правилото, тъй като отклоняват от обичайния начин, по който правосъдието и неговите служители стават предмет на публична дискусия и критика.

В тях се изразява, на качествен език, начин на мислене, който в Гърция бе и е рядък. Начин на мислене, който не пренебрегва реалността, не се отвращава от горчивите истини на живота, не е самозаблуден пред проблемите си.

Начин на мислене, който разглежда нещата с проницателност и знания, защото не е беден. Който не търси освен това, което явно предизвиква, защото не е hypocritical. Който не се стреми към разсейване на своите получатели, защото е искрен.

Който търси причини и решения, където и както най-добре може, защото не е едностранчив. Който не служи на скрити или прикрити цели, защото не е формален.

Накрая, начин на мислене, който не е пристрастен, защото е трезвен; не е повърхностен, защото е зрял; и не е обвинителен, защото е разсъждаващ.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]