Текстът представлява развита форма на моята реч в рамките на събитията на Мегарон Музиката на Атина (Мегарон-Плюс). Събитието се състоя на 16 февруари 2012 г.

Чрез тази реч се цели по-систематично разбиране на новогръцката духовна култура през призмата на символиката на времето си. Целта е да се осветят по-добре някои съставни трудности на нашето производствено съжителство с днешната европейска и световна културна среда, пароксизмална проява на които ние болезнено преживяваме по време на настоящата криза.