Винаги съм бил социалист. Включих се рано в социалдемократичната тенденция, единствената, която съчетава равенството с освобождението.

Зная, че за да има разпределение на богатството, първо то трябва да бъде произведено. Но съм дълбоко убеден, че пазарът не трябва да остава неконтролиран.

Днес империята на парите отново е на подсъдимата скамейка. Парите доминират. Те бяха инструмент, но станаха господари. Докато парите трябваше да служат на реалната икономика, те се превръщат в мярка за всичко, в критерий за човешкия живот.

Имате ли пари? Имate всичко. Нямате? Не струвате нищо. Парите са законът и пророците. Не храня илюзията, че мога да сложа край на тяхната власт. Но мога да предложа силни противовеси: да царува производствената икономика, а не финансовата система, предприятията, а не банките, инвеститорите, а не доходоносците, работата, а не капитала, политиката, а не пазарите, общият интерес, а не бързата печалба, заслугите, а не наследствените привилегии, социалната мобилност, а не наследството, достойнството, а не алчността, правосъдието, а не неравенството, Демокрацията и не частните интереси.

F.H.