В началото на есента на 1913 г. РИЛКЕ ще посети изложба на вече известната кукловодка Лоте Притцел в ателието й в Мюнхен. Впечатлението му ще бъде такова, че ще му вдъхнови текст за куклите като израз на емоционалната взаимовръзка на детето с света.

Двамата ще се срещнат отново quelques години по-късно в книготворческия "Хиперион" в Мюнхен. Този път есето на Рилке ще бъде обрамчено от рисунки на самата Притцел в книга, където плътно написаният, но кристално привлекателен текст на поета съпровожда танцьорки с ефирен вид и блестящ стил, изследвания на художничката върху фино изработените восъчни кукли.

Тази среща, това прочуто издание оживява 90 години по-късно.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]