Произведението е голямо еднопействие, без особена сценична дейност, и всъщност представлява елегия за понятието време и утопията на поетичната чувствителност.

Темата, която доминира в това, е канибализмът. Страхотната госпожа Венабъл поддържа в градината си хищни растения, които се хранят с насекоми. Госпожа Венабъл и синът ѝ, Себастиян, правят специално пътуване до островите Енкандадас, за да видят примати, които атакуват и поглъщат новородени морски костенурки.

Накрая, Катрин Холи става очевидец на жестоката смърт на Себастиян от гладни деца от Мексико, които го атакуват и го разчленяват.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]