В това произведение се опитваме да представим кратко, но всеобхватно отношенията между Църквата и Държавата по време на средновековния Византийски период от 867 до 1261 г. Основавайки се на източници, по-специално на историците и хронографите от изследвания период, представяме колебанията в отношенията между двата най-висши центъра на власт във Византийската държава, а именно императорът и Патриархът.

Това изследване беше предизвикано от наблюдението, че силни личности, които възкачваха императорския или патриаршия престол, формираха сложна мрежа от отношения между Църквата и Държавата, до такава степен, че от една страна имаше опит от политическата власт да се намеси в църковните въпроси, а от друга страна, ръководителите на Църквата се стремеха да повлияят или дори да определят политическите събития и ситуации. Всички тези събития, някои от по-голямо, а други от по-малко значение, съставят рамката на църковната и политическата история на изследвания период.

В нашето изследване следваме хронологичния ход на Византийската империя и представяме материала, който директно се отнася до нашето изследване, като също така коментираме определени събития, които не са директно свързани с отношенията между Църквата и Държавата. Също така подробно разглеждаме добре известни исторически събития (като разколите), но ги анализираме предимно от гледна точка на отношенията между императора и Патриарха. Разбира се, не предоставяме изчерпателен преглед на всички събития. Въпреки това вярваме, че тези, които анализираме, ни дават ясна представа. [...]

(от предговора на книгата)