«Ако за руския селянин се е казало, че е беден, преди всичко що се отнася до осъзнаването на своята бедност, за обикновения руски гражданин или руски поданик може да се каже, че, бидейки беден по отношение на гражданските си права, е особено беден по отношение на осъзнаването на липсата на права.»

Както мизерникът е свикнал с безизходицата си, така и обикновеният руски гражданин е свикнал общо взето с всемогъществото на правителството, свикнал е да живее, без да се замисля дали това всемогъщество може да се запази и има ли или не съществуват паралелно с него явления, които подкопават остарялото политическо управление.

Изключително добро "лекарство" срещу тази липса на политическа съзнателност и този летаргиен състояние обикновено са "тайните документи", които показват, че не само някакви непоправими нарушители или смъртни врагове на правителството, но и самите членове на правителството, като министрите и самият цар, имат осъзнаване за нестабилността на авторитарната форма на управление и търсят всякакви средства, за да подобрят своето положение, което за тях не изглежда никак задоволително.»