Енгелс и Маркс откриха нов път на светогледа, когато положиха основите на материалистичната диалектика и материалистичното възприятие на историята. Под термина "исторически материализъм" разбираме възгледа на Маркс, според който историята е пронизана от класова борба. Маркс смяташе, че икономическите условия формират историята и социалните структури.
„С думата материализъм,“ пише Фридрих Енгелс, „малодушният хипокрит разбира алчност, похот на окото, похот на плътта, арогантност, стиснатост, скупчване, алчност, стремеж към печалба и измамите на фондовия пазар - с една дума, всичката мръсна неморалност, в която той се отдава в частен план.“
Фридрих Енгелс съчини термина "исторически материализъм" и го описа като „възглед за хода на историята, който търси крайната причина и великата движеща сила на всички значителни исторически събития в икономическото развитие на обществото, в промените в начините на производство и обмен, в последвалото разделение на обществото на различни класове и в борбата на тези класове помежду им.“

„Произходът на семейството, частната собственост и държавата“ беше публикуван през 1884 г. и представлява антропологичен трактат, основан частично на бележки на Карл Маркс за книгата на Луис Хенри Морган, „Древно общество“ (1877), от която Енгелс и Маркс бяха повлияни относно социалната структура и култура.

Енгелс се съгласява с Морган, че първоначално обществата са били матриархални, добавяйки политически измерения и считайки, че „поражението на жените“ се дължи на появата на земеделие и животновъдство. За Енгелс правото на собственост и наложената моногамия водят до увеличение на сексуалната неморалност и проституцията.

Единствената класа, според Енгелс, която е свободна от тези ограничения на собствеността и следователно от опасността от морално разпадане, е пролетариатът, тъй като му липсват икономическите средства, които съставляват основата (както и заплахата за) буржоазния брак. Следователно, моногамията е гарантирана от факта, че тяхната връзка е напълно доброволна.