Неочаквано получих предложението да подготвя ново издание на декларацията на генералния съвет на Интернационала за Гражданската война във Франция и да я придружа с въведение. Затова не мога тук да засегна освен кратко най-съществените точки.

В най-голямата работа, която споменавам по-горе, предлагам двете най-кратки декларации на генералния съвет за франко-пруската война. Първо, защото в Гражданската война читателят бива насочен към втората декларация, която сама по себе си не може да бъде напълно разбрана без първата. Но и защото тези две декларации, които също е съставил Маркс, са, не по-малко от Гражданската война, изключителни примери за забележителния талант на автора, който за първи път бе установен в 18-и Брамира на Луи Бонапарт, да улавя ясно характера, значението и необходимите последствия на големите исторически събития, в момента, когато тези събития все още се развиват пред очите ни или току-що са приключили.

И накрая, защото ние в Германия все още страдаме и днес от последствията на онези събития, които предсказа Маркс. Или не се случи това, което казва първата декларация, че ако защитната война на Германия срещу Луи Бонапарт се degenerira в агресивна война срещу френския народ, всички нещастия, които сполетяха Германия след т.нар. освободителни войни, ще се възродят отново с нова сила? Нима не преживяхме още двадесет години управление на Бисмарк, и вместо гонения на демагози не видяхме извънредния закон и лов на социалистите със същата полицейска произволност, с точно същото ужасяващо тълкуване на закона?

[Извадка от текста на въведението на изданието]