Въпросът за държавата придобива днес особено значение както от теоретична, така и от практическо-политическа гледна точка. Империалистическата война изостри и ускори значително процеса на трансформация на монополистическия капитализъм в държавен монополистически капитализъм. Ужасното потисничество на работническите маси от държавата, която се слива все по-тясно с всемогъщите съюзи на капиталистите, става все по-страшно.

Напредналите страни се преобразуват - говорим за тяхното `задно` - в военни затвори за работниците. Невъобразимите жестокости и страданията от продължителната война правят състоянието на масите непоносимо, усилват тяхната негодувание. Очевидно се развива международната пролетарска революция. Въпросът за отношението на пролетариата към държавата придобива практическо значение.

Елементите на опортюнизма, които се натрупаха през десетилетията на относително мирно развитие, създадоха течението на социал-шовинизма, което доминира в официалните социалистически партии по целия свят. Това течение (Плеханов, Потресов, Брековская, Рубанович, след това, с малко прикрита форма, г-н Черетели, Чернов и др. в Русия, Сайдеман, Легин, Давид и др. в Германия, Ренодел, Генд, Вандервелд в Франция и Белгия, Хайдман и фавианците в Англия и т.н.) социализъм на думи, шовинизъм на практика, се характеризира с ужасяващата лакейска адаптация на `водачите на социализма` към интересите не само на `собствената им` национална буржоазия, но и на `собствената им` именно държава, тъй като повечето от така наречените велики сили отдавна експлоатират и подчиняват редица малки и слаби народи.

И империалистическата война всъщност е война за разпределението и преразпределението на плячката от този вид. Битката за освобождаването на работническите маси от влиянието на буржоазията като цяло, и на империалистическата буржоазия в частност, е невъзможна без борба срещу опортюнистическите предразсъдъци за `държавата`.

Първо ще разгледаме учението на Маркс и Енгелс за държавата, анализирайки много подробно забравените или опортюнистично изкривени страни на това учение. След това ще се заемем специално с основния представител на тези изкривявания, с Карл Каутски, най-известният лидер на Втория интернационал (1889 - 1914), който фалира толкова жалко по време на днешната война.

Накрая ще направим основните заключения от опита на руските революции от 1905 и особено от 1917. Както изглежда, последната закрива днес (началото на август 1917) първата фаза на своето развитие, но цялата тази революция може да бъде разбрана само като връзка в веригата на социалистическите пролетарски революции, предизвикани от империалистическата война.

Въпросът за отношението на социалистическата революция на пролетариата към държавата придобива, така, не само практическо-политическо, но и съвременнo значение, като въпрос за просветление на масите относно това какво трябва да направят, за да се освободят в непосредствено бъдеще от ига на капитала.