В това издание са подбрани текстове на Маркос Авгерис, публикувани през 50-те години на XX век, които се отнасят до въпроси на естетическата теория, народната култура, критическата теория и идеологията.

Читателят чрез текстовете, включени в изданието, ще премине през критика на градската култура и идеологическите ѝ основания за реалността, които проникват естетическото възприятие, но и културното предложение, за да разгледа историчността на тези промени и повратната точка, която се осъществява с Октомврийската революция в посока на революционните социалистически идеи в изкуството. Освен това съвременни идеологеми, отнасящи се до художествената свобода и елемента на народността, се срещат чрез размишленията на Маркос Авгерис.

Сред текстовете, които читателят може да намери в това издание, са „Моралният критерий на културата“, „Западната култура и нейните характеристики“, „Градската култура и множеството ѝ начала“, както и интересна „Дискусия с Камю“, критика на метафизическото мислене с статията „Паниката на времето и идеологическата защита на градския дух“. Също така „От борбата на идеите“, „Пътищата към свободата“, „Ленин и Октомврийската революция“, „Независимите и свещените лъжи“, както и „Крокодилите и любовта към свободата“, „Отново Пастернак, Духът и Свободата“ и „Свободата се познава по плодовете си“ и др.

БИОГРАФИЯ НА АВТОРА

МАРКОС АВГЕРИС (1884-1973). Син на аптекар от Каритса, Епир, Авгерис е роден в Янина на 18 февруари 1884 г. Името му по официални документи е Георгиос Пападопулос, но като Маркос Авгерис той ще „живее“ завинаги в гръцката литература, в борческата история на нашия народ и на неговата партия – Комунистическата партия на Гърция (ККЕ).

През 1901 г. Маркос Авгерис идва в Атина и постъпва в Медицинския факултет на Каподистрийския университет, от който завършва през 1907 г. „Докторът“, както му казваха приятелите му до край, още като студент прави литературния си дебют, публикувайки стихове в значимото за времето списание „Нумас“.

От 1910 г. започва да изследва, издава, изучава и пише теоретични трудове с изключителна стойност за чуждата и гръцката литература, систематично поставяйки социални критерии както за нейната роля, така и за нейната критика. Паралелно превежда Аристофан, Есхил, Софокъл, Еврипид, Гьоте, Ибсен, Лацко, Юго, Майтерлинг. През втората десетилетка на нашия век великият учител на народа ни, Димитрис Глиниос, му възлага редакцията на първите учебници по народен език.

Марксистките идеи, които Авгерис усвоява и включва в творчеството си още от младини, се „укрепват“ с набиране в ЕАМ, където заема поста генерален секретар (когато Никос Карвунис заминава в планината), и разбира се с членството му в ККЕ, в което се включва през 1944 г. (според свидетелството на Ели Алексю) и в което остава верен до смъртта си (8 юни 1973 г.).

Никос Еггономополос ще каже, че „с времето името на Маркос Авгерис все повече ще се издига и все по-ясно ще се проявява голямото значение на неговата работа в гръцкия духовен пейзаж“, а Йоанис Царухис, когато по времето на диктатурата е в чужбина, пише, че „той бе един от малкото хора, които ме караха да копнея за Гърция, която не трябва да е само светлина и небе“. Един борец и творец, който винаги ще учи с идеологическата и човешката си етика.