Жан Пиаже (1939) отбелязва, че синдикалната образователна теория представлява прогресивна страна в историята на педагогиката. Тя се вписва в рамките на познавателната развойна насока и, след Джон Дюи, и Мария Монтесори може да бъде определена сред основателите на съответната тенденция в предучилищното образование.

Тя е първата, която отведе романтизма на Жан-Жак Русо, Йоханн Песталоци и Фридрих Фробел на следващия етап от неговото развитие. Италианската лекарка и изследователка формира практиката на педагогическа програма с убеждението, че най-определящият период в развитието на човека са първите шест години от живота му.

Тя разработи основни теоретични принципи за природата на детето, подчертавайки как опитът трансформира познавателната структура. Считаше, че педагогическата среда трябва да бъде адаптирана към способностите и нуждите на децата, което я доведе до създаването на специална 'подготвена' среда.

Нейният метод се основава на възприятието, че детето е активно по своята природа и следователно обучението е активен процес. Тя смяташе, че за насърчаване на индивидуалното развитие, учебната програма трябва да се фокусира върху периодите на чувствителност на всяко дете, интегрирайки всички области и вземайки под внимание най-основните параметри на интелигентността - между тях и способността за класификация, т.е. анализ на обект и извеждане на определена характеристика.

Самостоятелното обучение, основен камък на нейната философия, определя и в значителна степен ролята на детето в контекста на класа. Монте-сори методът, с ярката си социална и хуманистична философия, придобива ново съдържание в наши дни, когато задънените улици на много традиционни процеси и наводнението от политически и икономически преустройства поставят проблеми за социална сплотеност и преосмисляне на роли и ценности.

Мария Монтесори подчертава колко е важно да се развива волята на детето, за да може да формира самообладана моралност, в противовес на сляпото, безкритично подчинение на властта. Целта на нейната педагогика е всяко ново, всяко непознато да бъде справимо, за да се насърчи - а не да се задържа - интеграцията на индивида в околната среда.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]