И цял ден животните идваха и си отиваха с работа и грижи. И дори за миг не почиваха, за да се насладят на прекрасния си ден, на компанията един на друг и на пищното село... Сутрин рано костенурката разнасяше пощата от врата на врата, бърза и нетърпелива. Тя дори не забеляза, че входът на лисицата председател беше затворен от нещо голямо, бяло и топло. Остави писмата си разсеяно в пощенската кутия и едва не се блъсна в него, докато си тръгваше наведена.