Разумно ли е двама души да се обещават един на друг, че ще бъдат завинаги заедно? Могат ли обаче да спазят това обещание? "Който иска да се раздели… да вдигне ръка си" е първата театрална пиеса на Георги Капутзидис, която има за централна тема човешките отношения.

Четирима приятели, Димитра, Кики, Харис и Наташа, живеят собствените си истории някъде в Атина. Основният въпрос, който възниква в нашата история, е: "Не може ли човек да бъде щастлив сам, без да е женен или обвързан?" И отговорът вероятно се крие в това, че хората винаги търсят магията, която съществува помежду им.

Един човек да иска да бъде с другия: да бъдат заедно, да мечтаят заедно, да се смеят заедно, да дишат заедно. Женени или не, няма и значение. Важно е да живее човек това, което мечтае, а не да живее това, което може... поради определени обстоятелства...

Георги Капутзидис разкрива с репликите на своите герои, които са изпълнени с хумор в трагично обвиване, въпроса за вярата и неверността в брака и отношенията. Текстът е дълбоко комиктрагичен, без излишни фразеологични сложностти.

Също така, авторът успява да вдигне килимчето, което поставяме в центъра на ежедневния ни живот и да разкрива тайните и дълбоките желания и неказаните страхове на своите герои, предизвиквайки ни да направим точно същото: Да говорим за онова, което желаем и от което се страхуваме... А с фразата "Извинявай, ако те боли, но това е истината...", всяко предизвикателство се превръща в покана да променим себе си и нашия виртуален живот...