Петър Кропоткин, мъдрият „анархически княз“, в отговор на писмо от непокорния анархистки историк Макс Нейтлау, формулира своите възражения относно това до каква степен „индивидуалистичната анархия“ може да допринесе за борбата за човешко освобождение.

Политическата философия на Кропоткин, фокусирана непоколебимо върху Взаимопомощта, Солидарността, Анархо-коммунизма и Социалното освобождение, реагира основателно на всяка опит за освобождение на Его-то, което не отчита, че свободният човек в несвободно общество не може да съществува.

От друга страна, в настоящото писмо, може би с прекалена строгост, Кропоткин не взема предвид, че „индивидуалното въстание“, иконокластичната и разрушителна критика, която са изразили блестящи умове от миналите епохи срещу всяка установена авторитет и власт, срещу предразсъдъците на векове и конформнистични нагласи, представлява сама по себе си революционно събитие от най-голяма стойност. И ако не е достатъчно само по себе си, без въстанието на самите маси – както правилно подчертава Кропоткин – за общото освобождение, затова не отговарят само носителите на тази индивидуална позиция; поне не повече отколкото носят отговорност носителите на социална, анархосиндикалистка и трудова концепция за това дали голямото мнозинство от масите упорито затваря ушите си за призива за социална революция.

Какво може да бъде решението –ако предположим, че може да съществува окончателно– на тази критична антиномия, която изглежда измъчва анархическата мисъл отдавна и е занимавала не малко анархисти?