Дон Жуан, "завоевателят", се представя като завоевател, никога като влюбен. Красотата може да бъде първото събуждане на желанието, но страстта е свързана с покоряването, което се осъществява със стратегическа битка и изгасва, след като жертвата бъде завладяна: "от момента, в който я завладя веднъж [...] всичката красота на страстта е приключила".
Неговият език е изпълнен с военни метафори: боря се, нападение, завладявам, покорявам, побеждавам, летя от победа на победа, младата, която предава оръжието си, са някои от изразите, които той използва, за да се идентифицира с Александър Велики, търсейки нови светове, за да разшири своите любовни завоевания.
Ерика Фишер-Лихте вижда в дон Жуан опозоряването на цяла социална каста. Тъй като вече няма териториални претенции, полето на завоеванията се прехвърля в областта на любовта и превъзходството, както тя самата твърди, се упражнява чрез съблазняване.
Освен това, психичната болка, която героят причинява на жертвите си, действа като афродизиак, с най-характерния случай – сълзите на съпругата му, Елвира.
